:42:03
Тогава ли Лидия онемя?
:42:06
Да, така мисля.
:42:08
Спомените ми изневеряват
тези дни, госпожо.
:42:12
Какво й се е случило?
:42:19
Внезапно един ден...
:42:22
тя просто престана да говори.
:42:26
Трябва да има причина.
:42:29
Хората не спират просто да говорят.
:42:31
Тези неща винаги се дължат
:42:32
на някаква травма.
:42:36
Нещо трябва да й се е случило.
:42:42
Работодателите ви
добре ли се отнасяха с вас?
:42:43
Винаги са били мили с нас.
:42:45
Отнасяха се с нас
като част от семейството.
:42:50
Госпожо, мисля, че ще си лягам,
:42:54
иначе няма да мога
да стана на сутринта.
:42:56
Вървете.
:42:58
Аз ще остана още малко.
:43:00
Да, госпожо.
:43:34
Съжалявам, че бях
толкова строга с теб.
:43:44
Ще ми простиш ли?
:43:51
Ан.