1:31:00
Беше се случило.
1:31:05
Бях убила децата си.
1:31:14
Взех пушката.
1:31:18
Опрях я в челото си.
1:31:24
После натиснах спусъка.
1:31:30
И нищо.
1:31:38
После чух смеха ви в спалнята.
1:31:46
Играехте си с възглавниците,
1:31:47
все едно нищо
не се беше случило.
1:31:51
Помислих си, че господ е милостив
1:31:58
и ми дава друг шанс
1:32:04
и ми казва: "Не се предавай!
1:32:11
Бъди силна!
1:32:14
Бъди добра майка!
1:32:18
Заради тях!"
1:32:24
Но сега...
1:32:29
сега...
1:32:33
какво означава всичко?
1:32:40
Къде сме?
1:32:43
Лидия каза същото,
1:32:45
когато осъзна,
че и тримата сме мъртви.
1:32:50
Това бяха последните й думи.
1:32:55
Но не можех да ви го кажа преди.