:12:01
Продължавай още.
:12:03
- Малцина могат.
- Не можеш или не искаш.
:12:08
Не.
:12:09
- Четях документите ти.
- Тези тъпи документи.
:12:15
Знаем твърде много един за друг.
:12:19
Това убива романтиката.
:12:21
Каква романтика?
:12:23
Мамка му! Мамка му.
:12:29
Да?
:12:31
Да. Какво?
:12:34
Всъщност, моментът е малко неподходящ.
:12:37
Не знаех какво знае, нали?
:12:41
Сигурен съм, че си се справил майсторски.
:12:45
Виж... трябваше да мисля за краката си, нали?
:12:48
Добре.
:12:50
Добре, щом трябва.
:12:53
Среща номер три.
:12:56
Нали знаеш къде е? Добре.
:13:00
Двадесет и три часа. Добре.
:13:04
Какво ти даде право да ме
разкарваш до тук в неделя вечерта, а?
:13:07
Виж, за Луиза.
:13:09
Каква жена, Хари. Завиждам ти.
Начина, по който те гледа.
:13:12
Ти си моралната й добродетел, центърът й.
:13:15
Също както Артур Брайтуайт
е бил за тебе, както тя каза.
:13:18
Сравнението ми хареса.
:13:20
- Не си и казал нищо, нали?
- Трябваше ли?
:13:21
Очакваш да й кажа,
че един стар евреин ме е издигнал?
:13:24
Изгорил е расото си като услуга ли?
:13:26
Мразеше стареца, нали?
:13:28
- Познавам това място. Да седнем да поговорим.
- Обичах го. Почитах го.
:13:32
Облякох го като Артур Брайтуайт.
Дадох му хубав костюм.
:13:36
"Дрехите правят човека" и така нататък.