:34:02
което ги държи заедно.
:34:05
Така, че главният герой,
е това ново съзнание,
:34:11
по-велико съзнание.
:34:13
Съзнание, което предстои да бъде.
:34:16
И когато навлезем в това състояние,
:34:19
можем да видим вродената субективност,
:34:23
вродената хармоничност на индивидуалността,
неповторимостта на това, което е съзнанието,
:34:27
когато то се разтвори за необятна обективност.
:34:30
Така, че историята вече е
история на Вселената.
:34:33
Моментът не е отминаващо,
празно, нищо ...все още.
:34:38
И това е начинът по който тези
тайни пробиви се случват.
:34:42
Да, той е празен с такава пълнота...
:34:47
че великият момент,
великият живот на Вселената...
:34:52
пулсира в него.
:34:55
И всеки един, всеки обект,
всяко място, всяко действие...
:35:00
...оставя следа.
:35:02
И тази история е в единствено число.
:35:05
Но в действителност,
е история след история.
:35:13
Времето просто се разпада на бързо
подвижни частици, които се разлитат.
:35:18
Или аз се движа бързо или времето.
Никога двете заедно.
:35:22
Какъв странен парадокс.
:35:26
Всъщност аз съм по-близко до краят
на живота си от всякога преди,
:35:29
А чувствам повече от всякога, че
имам всичкото време на света.
:35:33
Когато бях по-млада, имаше
безнадеждност, желание за сигурност,
:35:36
Сякаш имаше край пътеката
и трябваше да стигна там.
:35:39
Знам какво имаш в предвид защото
си спомням, че си мислех,
:35:43
"Някой ден, на тридесет
и няколко години, може би,
:35:48
всичко просто ще се установи и
улегне, и просто ще свърши."
:35:52
Сякаш имаше някакво плато,
което ме чакаше,
:35:55
и аз се катерех към него,
а когато стигна на върха,
:35:59
всичкият растеж и промяна ще спре.