:42:01
Водела мъже в леглото си,
:42:03
а малкият Еди трябвало да става
и да сяда на пода, в ъгъла...
:42:07
и гледал.
:42:11
Просто гледал.
:42:19
Понякога заспивал.
:42:24
Имал кошмари...
:42:27
сънувал как баща му пребивал
него и майка му почти до смърт.
:42:35
Понякога и мъжете я биели.
:42:37
Тя му се карала и
след това го биела.
:42:45
Нямал приятели.
Не искал да има.
:42:51
Наричали го загубеняк.
:42:54
Той просто си седял вкъщи...
:42:58
сам и плачел.
:43:02
Просто плачел.
:43:10
Майка му му казала, че е оцелял.
:43:17
Но това не звучало добре на Еди.
:43:20
Защото оцелелият няма
нищо повече от загубеняка,
:43:24
освен, че още не е мъртъв.
:43:26
Не, Еди е победител...
:43:30
също е и умен.
:43:33
Започнал да наблюдава хората.
:43:35
Просто да ги наблюдава.
:43:39
И колкото повече гледал,
той стигнал до извода,
:43:45
че животът им
не е и наполовина правилен.
:43:49
Те са нещастни, загубени.
:43:53
Те мразят самите себе си.
:43:57
Но Еди знаел.