1:16:17
Господи, Майк!
1:16:20
Трябва да поговорим.
1:16:23
- Не искам да чувам за това.
- Не, важно е.
1:16:26
Не го познаваш... Адам.
1:16:29
Той е с две лица.
1:16:31
Много е странен.
1:16:33
- Той е...
- Имаш право като казваш странен.
1:16:36
Видях му почерка. Не е същия.
1:16:40
За какво говориш?
1:16:42
Написа ми бележка и
написаното в книгата,
1:16:45
бяха абсолютно различни.
1:16:48
Казва, че е писател. Дори
веднъж не съм го виждал да пише.
1:16:51
Никога не спи.
1:16:53
Чисти всичко по три пъти.
Уверява се, че го е направил три пъти.
1:16:57
Гледа с часове в нищото
през този бинокъл.
1:17:01
Видяла си тези броеници...
1:17:03
тези траурни броеници,
които е наслагал из къщата.
1:17:06
Странно е.
1:17:07
Тези броеници винаги са...
1:17:11
Блъска ме в стените!
1:17:13
Удря ме.
1:17:15
А след няколко минути,
отново е любезен.
1:17:18
Почакай.
1:17:19
Ревнуваш ли? Това ли е?
1:17:23
Това е, нали?
Както: "татко те харесваше повече".
1:17:27
Така беше?
1:17:33
Нямаш представа какво съм преживяла.
1:17:36
Вземи се в ръце и порасни!