:20:01
Ами...може би се страхуваше.
:20:06
Все пак, намери
друг начин да ме измъчва.
:20:10
Значи обичаш огъня?
:20:12
Не, г-жо, не, г-жо...
Не обичам огън.
:20:18
Ти...
:20:20
стой...
:20:21
далеч от нещата,
които не са твои.
:20:24
Чу ли ме?
:20:27
Чу ли ме?!
:20:28
Да, да, г-жо!
:20:29
- Чу ли ме?!
- Да!
:20:32
Тъп негър.
:20:44
Правех всичко...
за да й се харесам...
:20:47
но нищо не се получаваше.
:20:50
Ти ли беше най-малкия от сираците?
:20:52
Не, Дуайт беше най-малък.
:20:56
След това аз,
и Кийт беше най-голям.
:21:00
Г-жа Тейт ни настройваше
един срещу друг...
:21:03
така ние започнахме да се мразим.
:21:06
Но мисля, че дълбоко в нас...
ние мразехме себе си.
:21:10
- Какво имаш впредвид?
- Кийт беше наполовина бял.
:21:12
Тя се опитваше да сравнява Кийт...
с мен и Дуайт.
:21:16
Нали знаеш: "Той има хубава коса...
а вашите коси са грозни".
:21:19
Казваше, че Кийт е по-добър от нас,..
защото баща му е бял.
:21:26
Искаше ми се да бъда Кийт.
:21:29
Но Кийт никога не живя
по-различно от негър.
:21:32
Тя не използваше имената ни.
:21:33
Казваше думата "негър" толкова често...
казваше ни "негри" толкова често...
:21:37
бих казал...
без значение на кого говори...
:21:39
тя му казваше "негър".
:21:41
Какво стана с Дуайт и Кийт?
:21:43
Дуайт е в
поправителен дом в Лукасвил.
:21:46
Кийт го прибра майка му.
:21:48
Той беше изнасилен
от един от нейните приятели.
:21:53
- Това случвало ли се е с теб?
- Не, по дяволите.
:21:58
Добре.