Antwone Fisher
Преглед.
за.
за.
следващата.

1:47:00
Разбирам.
1:47:01
Странно е да се отнасям
така към майка си...

1:47:04
но е така...
1:47:06
и съм длъжен да ти кажа,
че ти беше прав.

1:47:08
Дължиш го на мен?
1:47:09
Да, сър.
1:47:10
Имах нужда да я намеря.
1:47:12
Да. Е...
1:47:14
ако съм бил прав, то е било
по възможно най-грешните причини.

1:47:17
Сър?
1:47:18
Искам това да остане
само между нас, става ли?

1:47:21
Да, сър.
1:47:23
Аз и жена ми щяхме
да имаме деца...

1:47:25
но открихме, че не можем.
1:47:27
Тогава я пренебрегнах.
1:47:30
Все пак знаех какво
да направя за нея.

1:47:31
Тя имаше нужда от помощ, лечение.
1:47:34
Сигурен съм, че го е получила.
1:47:35
Най-добрият психиатър,
онзи който ме е учил мен.

1:47:38
Но аз... добрият,
силният...

1:47:41
Мислех си да се откажа от всичко.
1:47:46
Много тихо и спокойно.
Това беше моята малка тайна.

1:47:51
Докато един ден, един младеж
влезна в моя офис, в моя живот...

1:47:56
и той ми каза тази малка тайна
в лицето ми.

1:47:59
Накара ме да се срамувам от себе си,
както никога досега.

1:48:06
Заради теб, Антоан,
съм по-добър доктор...

1:48:10
и се уча да бъда
по-добър съпруг.

1:48:15
Ти не си ми задължен.
Аз съм ти задължен.

1:48:19
Ти си шампионът, синко.
1:48:20
Победи всички, които
досега са те побеждавали.

1:48:24
Отдавам ти чест.
1:48:32
Гладен ли си, моряко?
1:48:33
Бих хапнал, сър.
1:48:38
Да вървим.

Преглед.
следващата.