1:16:01
Понякога така се стресират, че пакета
се разбива и се предозират.
1:16:08
Но това може да отнеме часове.
1:16:11
Стоя и чакам.
1:16:15
Обикновено е много тихо.
1:16:17
Те имат време да помислят,
аз също.
1:16:20
Знаеш ли какво мисля аз, Рафи?
1:16:23
Чудя се дали да ги съжалявам.
1:16:25
Обикновено са деца, на твоята възраст.
1:16:28
Аз ще разбия живота им.
1:16:31
Знам, че съжаляват, че никога
повече няма да го направят,
1:16:34
но вече са го направили,
твърде късно е.
1:16:38
Трябваше да отида там.
1:16:42
Не се и съмнявам. Пламъка
е бил запален в сърцето ти.
1:16:45
Мислил си, че нещата ще се
изяснят като отидеш там.
1:16:50
Но не са се изяснили.
1:16:52
Изгубил си смисъла.
1:16:54
Хората стават нестабилни, когато
изгубят смисъла.
1:17:00
Правят глупави неща.
1:17:03
Не изгубих смисъла.
1:17:08
По-скоро смисъла на нещата
се промени.
1:17:13
Какво правиш?
1:17:17
Трябва да ви прочета нещо.
1:17:21
Ани, не ставайте смешна!
1:17:22
Нейното нападане на картината
няма нищо общо с филма!
1:17:24
Няма да продължа с това!
1:17:25
Но вие имате нужда от това!
Всички имаме!
1:17:27
Рубен, какво означава това за вас?
1:17:29
Отвратен съм от него!
1:17:30
Защото се чувствате отговорен?
1:17:32
Не, разбира се! Хората не
трябва да правят такива неща!
1:17:35
Какви? Да нападат произведения
на изкуството?
1:17:37
Какво намеквате, Ани?
1:17:38
Рубен, отвратен сте, защото тази
картина е лице на нашата история.
1:17:43
Тя е свещен код, и обяснява кои
сме ние, и защо и как сме дошли тук.
1:17:59
Извинете, не можете да влезете
на сцената. Снимаме.