:57:01
Не е ли странно,
че не сме женени?
:57:04
Той ми предлагаше още от първата
година, а аз все устоявах.
:57:07
- Защо да е странно?
- Защо ли?
:57:10
Явно нещо не е наред.
:57:12
Отдавна съм пуснала алармата
на биологичния ми часовник!
:57:16
На теория той става.
Видяхте го.
:57:19
Кой не би искал
да има деца от него?
:57:21
Всеки път когато се замисля
за това, нещо ме спира.
:57:24
- Просто ме спира.
- Имаш ли представа защо?
:57:27
Да, имам представа.
:57:31
Ами ако съм като нея?
Ако се оженим и просто...
:57:35
Какво?
:57:39
Смачкай живота на всички
и след това избягай.
:57:42
- Това ли мислиш, че е направила?
- Как така само да го мисля?
:57:45
Това не е някаква възстановена
памет. Ще ми се да можех да забравя.
:57:49
Имате си малките Я-Я рани, които
са нищо, в сравнение с моите.
:57:53
Ако има само лек помен от това,
по-добре да съм сама.
:57:56
Не искам никое дете да
изтърпи това, нито пък Конър.
:58:00
Добре, тя не ни иска.
По-добре да си върви.
:58:04
Ще я докарате тук и тя ще се
напие, преди да си тръгнем.
:58:09
Трябва да се сетите,
преди да смесите питиетата!
:58:14
Господи, тя не знае нищо, нали?
:58:27
Сида, вземи Лулу.
Бейлър, влизай в колата.
:58:31
Напускаме. Не мога да
остана повече в тази къща!
:58:35
Не мога повече! Не издържам!