1:19:00
Телефонът се скъсва от
звънене от 8: 00 сутринта.
1:19:04
Елеонор, ситуацията е абсурдна.
- Скъпа, знам.
1:19:09
Какво да правя сега?
1:19:11
Предлагам ти да започнеш
с наемането на нов градинар.
1:19:14
Франк? Елеонор, може ли да ти се
обадя по-късно? Франк си дойде.
1:19:19
Разбира се.
- До скоро.
1:19:24
Франк?
1:19:26
Какво правиш вкъщи?
Наред ли е всичко?
1:19:29
Кажи ми само едно нещо.
- Какво?
1:19:32
Истина ли е това, което говорят?
1:19:36
Франк, не мога да повярвам,
че дори си...
1:19:38
Защото ако е вярно, дори съвсем
малко, кълна се в бог Катлийн...
1:19:43
Франк, съжалявам, че е трябвало
да чуеш подобни глупости.
1:19:46
Дик Доусън не мислеше,
че са глупости,
1:19:49
когато днес ми се обади!
1:19:52
Каза, че целия град говори.
1:19:55
Франк, моля те, Сибил ще те чуе.
1:19:57
Отпратих я.
1:19:59
Катлийн, имаш ли някаква
представа какво означава това?
1:20:05
Не осъзнаваш ли,
че ще рефлектира върху мен
1:20:08
и репутацията,
която градих в последните 8 години
1:20:12
заради теб, заради децата
и заради компанията!
1:20:15
Кълна се, че каквото и да е видяла
Мона Лоудър или си мисли, че е видяла,
1:20:19
е било плод на омразата
в женското въображение!
1:20:22
Да, говорих с Реймънд Дийгън,
1:20:26
той доведе дъщеричката си на
изложбата на Елеонор, но очевидно
1:20:30
тук в Хартфорд, дори идеята бяла
жена да говори с цветнокож...
1:20:37
Моля те, не ми говори
за правата на негрите!
1:20:39
Знаеш на какво е
способна тази жена!
1:20:42
И освен това, вече му връчих
предупреждението за уволнение,
1:20:46
така че повече няма
да виждаме този човек.
1:20:57
Добре.