:35:04
Скъпи Диего, как си дебелко?
:35:08
Защо не си ми казал че Париж е такъв кошмар?
:35:20
Французите са най-претенциозните и най-досадните на света
:35:23
по-добре ми беше да ям торта в ресторанта,
:35:27
отколкото да слушам ломотенето на забележителните кучки на Париж.
:36:05
На изложбата не се случи нищо кой знае какво
:36:12
Мексиканските художници не са
нищо повече от екзотика
:36:18
:36:21
Самотна съм и
чакам вести от дома.
:36:25
Диего, това писмо е лъжа. Париж
беше добър към мен, но
:36:30
без теб това нищо не означава.
Цялата лудост на нашите 12 години
:36:37
заедно преминава през мен и
чуствам че те искам повече
:36:41
от себе си.
Може би ти не ме обичаш толова много, но все пак малко ме
обичаш, нали?
:36:45
Ако това не е истина, надявам се някога да стане. Обожавам те. Фрида.