:55:01
Така че пусна малкия войник нагоре...
:55:03
...и изчака долу.
:55:06
Старата жена ме заведе до бюрото му.
:55:09
И преди да ме остави, ме погали
по главата.
:55:14
Исках да и счупя ръцете.
:55:18
Седнах на стола на баща ми
и започнах да гледам по бюрото му.
:55:22
Всички чекмеджета бяха еднакви.
:55:25
Нямаше книги, нямаше химикалки...
:55:27
...само редица до редица
перфектно подредени цигари.
:55:31
Хиляди.
:55:38
И това, което си помислих беше...
:55:40
...не колко е болен баща ми...
:55:43
...а по-скоро:
:55:45
"Господи...
:55:47
"...как може някой да направи това,
толкова е загадъчно."
:55:51
Не: "Баща ми е толкова луд,
че няма да се оправи..."
:55:57
...ами просто:
:56:02
"Как по дяволите е
вкарал толкова много цигари...
:56:09
"...в бюрото си?"
:56:13
Бил си вцепенен.
:56:20
Суки...
:56:22
...аз съм вцепенен.