:58:05
- Кой е наред?
- Аз.
:58:07
Тук играя.
:58:10
Какво искате?
:58:11
Сеньора, мога ли да
говоря с дъщеря ви?
:58:13
- Не, тя не е тук.
- Мамо, какво говориш?
:58:16
- Аз съм тук, отвори вратата.
- Какво става сега?
:58:19
Това е онзи мъж,
който търси винаги Ана.
:58:23
Добре, нека да видя.
:58:26
- Добър ден.
- Добър ден.
:58:28
- Влезте.
- Благодаря.
:58:31
- Постигна го.
- Какво?
:58:33
- Приеха те.
- Какво?
:58:35
Деканът ми се обади
лично с новината.
:58:37
Боже мой,
сериозно ли говориш?
:58:39
Вашата дъщеря беше приета...
:58:41
в Колумбийския университет
с пълна стипендия.
:58:45
Моля ви, влезте,
седнете.
:58:47
Приели са ме със стипендия?
:58:52
И така, къде е този
Колумбийския университет?
:58:55
В Ню Йорк.
:58:56
Ню Йорк?
:58:57
Какво му е лошото на това?
:59:00
Вижте, г-н Гусман, не че не
искаме Ана да отиде в колеж...
:59:03
но чак в Ню Йорк?
:59:06
Сигурен съм, че има чудесни
колежи и в тази област.
:59:10
Но никой от тях не е
Колумбийския университет.
:59:12
Татко, не разбираш ли, това
е едно от най-добрите училища.
:59:16
Господине, вие напуснахте вашата
страна за по-добри възможности...
:59:20
и сега, е ред на Ана.
:59:21
- Вижте, г-н Гусман...
- Раул!
:59:24
Сеньор Гусман...
:59:26
ние сме семейство, и
възнамеряваме да останем такова.
:59:30
Мамо, това няма да промени нищо.
:59:32
Моля те.
:59:35
Няма нищо, Карменсита.
:59:39
Г-н Гусман, Ана ще отиде
в колеж. Но не сега.
:59:44
Не дойдох дотук за да видя
моето семейство разделено.
:59:47
Татко, не разбирам.
Как това, ни разделя?
:59:51
Ами Стела и фабриката?
:59:56
Какво за нея?
:59:57
Ами дядо?