:44:01
Това с каишката много ми харесва.
:44:04
Взел е металорезачката,
за да проникне в къщата,
:44:06
но не я е използвал.
:44:08
Този кадър преди малко, където
се вижда надписът: "Не пресичай."
:44:12
Това беше последният кадър
за тази вечер, почти го бях забравил.
:44:16
Казах: "В цялата тази сцена
не си спомням дали съм снимал пода.
:44:20
Трябва да покажа на публиката,
че има такъв надпис."
:44:24
Защо стои там? Първоначалната идея
беше зрителят да си помисли,
:44:28
че това е сън.
:44:30
Виждате,
че е заснето в много близък план.
:44:33
Заради начина, по който влиза Едуард,
:44:35
ние не знаем къде е и дали това не е сън.
:44:38
Лектър се движи срещу него
и между тях няма решетки.
:44:41
После разкриваме,
че той е вързан с каишка.
:44:44
Чудесен момент във филма.
:44:46
Когато работих над първия вариант,
си мислех:
:44:49
"Тази сцена я няма в книгата."
Повечето от сцените с Лектър ги няма.
:44:53
Помислих си: "Ако аз режисирам този
филм, ще го изкарам от килията.
:44:58
Ще дам на актьора шанс
да използва цялото си тяло.
:45:02
Между тях двамата няма да има нищо."
:45:05
За мен това беше сцена, паралелна
на сцената с Джоди и Тони в музея
:45:10
в Мемфис, в голямата клетка,
която Кристи проектира.
:45:15
Исках някаква такава
великолепна сценография,
:45:19
защото тогава
тя наистина отвори филма.
:45:21
Мислех, че ще сте благодарни, ако поне
веднъж между тях няма преграда.
:45:26
Да могат да се движат и ходят заедно.
:45:31
Понякога техническите проблеми
те карат да мислиш творчески.
:45:38
Било му е за първи път.
:45:40
В Атланта се е справил много по-добре.
:45:43
Скъпи Уил, този със сигурност
:45:45
ще те накара да се поизпотиш.
:45:48
Много ми харесва реакцията на Уил.
:45:52
Едуард е страхотен, когато не говори.
:45:56
Това е белег за актьорско майсторство:
:45:59
Дали един актьор е интересен,
когато слуша?