:17:00
Това е единственото, което
ми е останало от майка.
:17:03
Много лошо.
:17:12
Как е сега?
:17:14
Много по-добре.
:17:17
Кажи ми, Стюарт Литъл,
тук ли живееш?
:17:20
Да, аз съм истински Литъл.
Аз съм малкото момче.
:17:28
А ти къде живееш?
:17:30
Ту тук, ту там.
:17:31
Искаш да кажеш, че нямаш дом?
:17:34
Веднъж имах, в кутия за храна.
Всъщност не беше точно.
:17:37
Беше една от тези, в които
хората си държат бижутата.
:17:41
Кутия за бижута?
:17:42
Да, точно това беше,
кутия за бижута!
:17:45
Беше прекрасно.
:17:48
Отнемам твърде много от времето ти.
:17:50
По-добре да тръгвам,
:17:51
преди да се е стъмнило.
:17:53
Не може да излезеш навън.
Не и докато си наранена.
:17:56
Трябва да останеш тук.
:17:57
Не мога да се натрапвам.
:17:59
Наистина ли ще направиш
това за мен?
:18:01
Разбира се. Сега се връщам.
:18:04
Междувременно, може да използваш
леглото на котката ми.
:18:06
Имаш котка?
:18:08
Не се притеснявай от Сноубел.
Не би наранил и муха.
:18:17
Тези мухи наистина ми се услаждат.
:18:26
Вече ядох.
:18:27
Но все още чувствам глад.
Може би още храна ще помогне.
:18:34
Здравей.
:18:36
Съжалявам, не исках
да те изплаша.
:18:38
Да ме уплашиш? Колко смешно.
:18:41
Чу ли? Това беше смешно.
:18:49
Топка косми, огромна топка косми.
:18:53
И тогава продължихме да се ближем.
:18:55
Невероятно.
:18:56
Сноубел, запознай се с Маргало.
:18:58
Тя ще поостане за известно време.