:21:00
Мис Далоуей,
:21:04
винаги правиш партита,
:21:07
да прикриеш празнината.
:21:20
Ричърд,
:21:24
не се очаква нищо друго
от теб освен да си там,
:21:28
седнал на някоя маса.
:21:32
И аз ще съм там.
:21:36
Това ще са група хора,
:21:38
които ще искат да ти кажат че твоето
творчество ще остави вечна следа.
:21:42
Така ли мислиш?
:21:43
Ще остане ли моето творчество вечно?
:21:46
Не мога да получа наградата!
:21:49
Защо говориш така?
:21:51
Не мога.
:21:52
Защо?
:21:53
Защото искъм да съм само писател.
:21:55
Е, и?
:21:56
Искам да пиша за всичко,
:21:59
за всичко което се случва,
:22:01
за цветята които така сияят
когато ги вземеш в ръце,
:22:04
за тяхното стъбло, за тяхния мирис,
:22:06
за това как се чувстват.
:22:08
За всички чувства, твой и мой.
:22:12
За историята.
:22:14
За това кои искаме да сме.
:22:15
За всичко на този свят.
:22:19
За всичко старомодно.
:22:22
За хаоса в който сме в момента.
:22:28
И аз се провалих.
:22:36
Провалих се.
:22:38
Няма значение какво съм могъл да направя.
:22:46
Да изтрия шибания срам.
:22:50
Глупостта.
:22:58
Всичко ли което правим е правилно?