1:18:01
Неблагодарна ли съм?
1:18:03
Ти ме нарече неблагодарна!
1:18:08
Животът ми беше откраднат.
1:18:13
Живея в град в който не искам, живея
1:18:18
живот който не искам.
1:18:25
Как се случи това?
1:18:40
Време е да се върнем в Лондон.
1:18:47
Липсва ми Лондон.
1:18:51
Липсва ми живота в Лондон.
1:18:55
Това не е твоя глас Верджиния.
1:18:58
Това е гласът на болестта ти.
-Моят глас е.
1:19:01
Не е твоя.
-Моят е! Моят е!
1:19:03
Не е, не се ли чуваш?
-Не, не се, само моят е!
1:19:07
Умирам в този град.
1:19:14
Ако помислиш трезво Верджиния,
Лондон ти разби живота.
1:19:18
Амо мислех трезво .....
1:19:24
Ако мислех трезво...
-Дойдохме в Ричмънт за спокойствие.
1:19:28
Амо мислех трезво Ленърд, щах да ти кажа:
1:19:31
аз се боря, сама,
1:19:33
в тъмнината, в дълбоката тъмнина,
и само аз знам,
1:19:37
само аз мога да преценя обстоятелствата.
1:19:41
Ти живееш с заплахата,
живееш със заплахата че ще ме загубиш.
1:19:47
Ленърд, аз също живея с тази мисъл.
1:19:54
Това е мое право.
1:19:56
Правото на всяко същество.
1:19:59
Не съм избрала задушаващата
атмосвера на предградията,