:08:00
-Ти си имаш гадже?
-Влюбен съм до уши.
:08:03
Наистина?
:08:04
Да, в най-красивата,
чаровна, секси...
:08:10
-Но има груби спорове.
-Ще ги преодолеем.
:08:14
Но има болезнени конфликти.
:08:18
Тя има труден характер.
Но ще ти хареса. Поразителна е.
:08:22
-Поразителна, но невъзможна.
-Не съм казвал невъзможна!.
:08:26
-Каза го!
-С труден характер. Понякога.
:08:29
Сега е с труден характер.
Скоро ще бъде невъзможна.
:08:34
-Тя напълно подкрепя целите ми.
-Какви са тези цели?
:08:39
Искам да напиша роман.
:08:41
Роман за съдбата на човека
в празната вселена.
:08:45
Няма Господ, няма надежда,
само човешко страдание и самота.
:08:50
На твое място бих се придържал
към вицовете - там са парите.
Да те откарам ли?
:08:55
Не, няма нужда.
Имам среща с приятелката си.
:08:58
Днес е годишнината ни.
:09:01
Може би другата седмица,
ако имаш желание,
:09:06
да отидем заедно да видим
онзи интелектуален комедиант,
:09:14
който ще представи амфигориите си.
:09:15
Разбира се. Би било чудесно.
:09:18
Забавно. Веднъж бях в едно такси...
това беше преди много години.
:09:24
Изливах си душата
пред шофьора -
:09:27
всичките тези неща,
за които си бърбориш...
:09:31
животът, смъртта, празната вселена,
:09:35
смисълът на съществуването,
човешкото страдание...
:09:39
А шофьорът ми каза:
:09:42
"Нали знаеш, това е неповторимо."
:09:46
Помисли върху това.
:09:50
Той живееше на Рузвелт Айлънд
и преподаваше в държавно училище.
:09:55
Беше го страх да напусне
и да се отдаде на писане на комедии,
:09:59
защото, както казваше,
знаел какво е да гладуваш.