:01:06
ТОМ УЕЛИНГ
:01:11
Дванадесет е нашето число.
:01:13
Това е броя на игрите, които провежда съпруга ми Том
като треньор на отбора в колежа Линкълн.
:01:17
Това е броя на годините, в които изпразваме
до нула банковите си сметки, за да посрещнем края на годината.
:01:21
И това е броя на децата,
които се опитваме да отгледаме.
:01:29
Хей. Добре ли мина кроса?
:01:32
О, да.
:01:35
Имаш ли нужда от лекар?
:01:38
Не, само от нови колена.
Свърши ли?
:01:41
Още я преглеждам, но ще я пратя
на Даян днес.
:01:44
Виж това.
Нова, чиста корица...
:01:47
без петна от фъстъчено масло...
засега.
:01:49
- Хей, гадже?
- Гадже?
:01:52
Знаеш ли, докато тичах,
знаеш ли какво си мислех?
:01:55
Какво?
:01:59
Ами, ние сме женени от колко,
пет години?
:02:03
- Двадесет и три.
- Двадесет и три. Извинявай.
:02:05
И си мислех, че малка промяна
би ни се отразила добре...
:02:09
например, този стар матрак,
който е толкова неравен.
:02:11
- Може би трябва просто
да се отървем от него.
:02:13
Не ставай смешен, скъпи. Знаеш, че
неравностите могат да се махнат.
:02:17
Какво говориш? Можеш просто
да ги изтупаш от матрака ли?
:02:20
Да, просто трябва
здравичко да го потупаш.
:02:22
- И ще стане пак равен?
- Да, да.
:02:24
Просто започваш... Просто започваш
да го потупваш равномерно...
:02:33
Внимавайте.
:02:39
- Има куче върху мен!
- Дванадесет е невероятен брой деца...
:02:41
но малкото семейство
никога не ни е идвало на ума.
:02:44
Разбирате ли, Том харесваше това, че
е израстнал със 7 братя и сестри.
:02:49
А след като сестра ми почина,
прекарвах повечето време...
:02:51
в мечти да имам
седем братя и сестри.
:02:54
Том и аз се запознахме
в Политехническия университет в Илиноис.
:02:57
Той завършваше и мечтаеше да стане треньор
на футболния отбор там.