:28:00
Татко беше ли толкова смотан
когато се женихте?
:28:05
Съжалявам.
:28:12
Баща ти не е смотан.
:28:16
Въпреки, че на нашата сватба
реши да изглежда така.
:28:20
Беше облечен в син смокинг.
:28:32
Защо тогава хората се женят?
:28:34
Знаем, че се лъжат един друг,
:28:36
но не залъгват ли
и самите себе си?
:28:40
Как е възможна да се кълнеш, че
завинаги ще чувстваш едно и също?
:28:48
Понякога нещата се променят, Холи.
:28:54
Не мислиш ли, че тази къща е
прекалено голяма за нас двете?
:29:00
- Какво?
- Скоро ще отидеш в колеж.
:29:03
Мамо... почти две години
не са толкова малко време.
:29:06
Искам да започнем да
обмисляме преместване.
:29:08
Може би трябва да
продадем къщата.
:29:11
Израснала съм в тази къща.
:29:13
Да, имаме много добри
спомени в тази къща.
:29:16
Това е моята къща.
:29:17
Разбирам как се чувстваш,
но живота се променя.
:29:21
Това е нелепо, мамо!
Стига!
:29:28
A аз не искам да живея сама.
:29:53
Чао, Холи.
:29:59
Назад! Човекът-листо
идва на помощ.