:01:00
Тръгвам си.
-Добре, съжалявам.
:01:02
Навън вали.
:01:04
Да, да започваме
-Аз...
:01:09
Кой е това?
-Кой?
:01:15
А това ли?
:01:19
Това съм аз.
:01:21
Знам, но коя е тя?
:01:23
Това е Прия.
-Прия?
:01:26
Да... Прия... съпругата ми.
:01:38
Тя е причината с мама да дойдем в Ню Йорк.
:01:42
Такъв съм глупак.
Никога не съм ти разказвал за нея.
:01:44
Говорили сме за всичко, а...
:01:46
съм забравил да спомена най-важното нещо.
:01:48
С Прия се оженихме преди 3 години.
:01:51
След брака започнаха обичайните
припирни между съпрузи.
:01:57
Един ден всичко излезе от контрол
и аз и наговорих ужасни неща.
:01:58
Знаеш какъв съм.
Понякога съм малко груб.
:02:02
Тя се вбеси, напусна ме и дойде в Ню Йорк.
:02:05
Родителите й живеят тук.
С мама я последвахме,
:02:10
за да си я приберем отново вкъщи.
:02:13
Обаче тя още ми е ядосана.
:02:16
Казва, че има нужда от още време.
:02:21
Но съм сигурен, че всичко ще се оправи.
:02:23
Знаеш как е? Красива е, нали?
:02:27
Да.
:02:28
Защо плачеш?
:02:30
Боже, всички жени сте еднакви!
:02:33
Не се тревожи, всичко ще се оправи.
:02:36
Казвам ти, всичко ще бъде наред.
:02:41
Може ли да си вървя?
:02:41
Остани, Прия. Имах предвид, Нена.
:02:46
Наистина съм тъжен
:02:50
Аз също. Тръгвам си.
:02:55
А цветята?
:02:58
Не са за теб.