:42:00
- Излизане от къде?
- От един етап.
:42:02
Пак с тези "етапи"
Синът Ви е гей.
:42:04
Анджело!
:42:07
Не искам да
продължаваме така.
:42:09
ОК? Просто трябва да
приемеш това.
:42:13
- Не ме ли искаш? Нас? Какво?
- О, Боже, мисля, че ще повърна.
:42:19
Да се прибираме, ОК?
:42:23
Нино, нека да си ходим... Хайде,
да се приберем, всичко ще е наред!
:42:26
Назад!
:42:28
Не искам това.
:42:30
Какво става тук?
:42:33
- Господи! Какво, по дяволите става?
- Остави го, Анджело.
:42:36
Това не е все едно някое хлапе
да не иска да си играем.
:42:39
- Това е любовта ми...
- Стига!
:42:43
Не мога повече така, Анджело.
Разбра ли?
:42:52
Вие ли ме нагласихте така?
:42:55
Всички заедно ли ме
нагласихте така?
:42:57
Добре дошъл си
да се преместиш пак при нас.
:43:00
Може още тази вечер,
ако искаш.
:43:03
Какво утешение.
:43:06
Не, наживял съм се тук.
Забравете за това.
:43:09
- Наживял си се?
- Как така?
:43:11
Прекарах близо 30 години
в този затвор.
:43:14
Пълен с вина, страх и лъжи
и нямам намерение да се връщам.
:43:19
- Анджело, това е достатъчно.
- О, точно така.
:43:22
Татко се хвана за стомаха.
:43:24
Не искам да му предизвикам
някой психосоматичен удар.
:43:27
Мислиш, че това...
:43:29
Не пожелавам тази болка
и на най-големия си враг.
:43:31
Гледаш ли внимателно,
Нино? Гледаш ли?
:43:35
Защото това ще бъде животът ти
след 20 години.
:43:37
- Стига, Анджело.
- Какво му има на живота ни?
:43:39
Откъде искате да започна?
:43:42
Единственото хубаво нещо, което
направихте е, че се махнахте от онова...
:43:46
...забито италианско село.
:43:48
Но вие май още сте там.
:43:50
Идвайки тук,
вие донесохте и селянията с вас...
:43:52
...и я изсипахте вкъщи
като торба с картофи.
:43:56
И тогава въпреки всичкия този
път, прекарахте 30, 40 години...
:43:59
...спомняйки си за глупавия живот
в онова забутано село!