:56:01
Кога за последен път съм видял Дейв...
:56:07
Да, Дейв Бойл.
:56:18
Дейв Бойл...
:56:20
Да, Джими.
:56:25
Беше преди 25 години на тази улица, на задната
седалка на една кола.
:56:39
Джими, какво си направил?
:56:51
Благодаря ти, че залови убийците на
дъщеря ми, Шон.
:56:58
Но е малко късно.
:57:08
И на Селест Бойл ли ще изпращаш по
500 долара на месец?
:57:19
Понякога си мисля...
:57:22
че всички се качихме в онази проклета кола.
:57:26
Че всичко това е само един сън.
:57:31
Да, сън.
:57:34
А в действителност...
:57:37
сме все още 11 годишни момчета,
заключени в едно мазе...
:57:41
които си представят какъв би бил животът им,
ако успеят за избягат.
:57:53
Може би си прав.
:57:56
Кой знае.