:27:00
- Шибаняк!
- Прострелян е!
:27:03
Леон!
:27:04
Някой да извика линейка!
:27:07
- Обадете се на 411!
- 911, тъпа кучко!
:27:10
Той не диша.
Обадете се за катафалка!
:27:12
- Млъквай, по дяволите!
- Ти го застреля.
:27:15
- Защо го застреля, по дяволите?
- Ти каза "да".
:27:17
"Да, чувам те", не "Да, убий го"!
:27:20
Трябва да си по-внимателен с
приказките си.
:27:22
О, Господи.
:27:24
- Шибаняко, защо?!
- Не съм аз!
:27:27
- Къде е пистолетът? Виждаш ли оръжие?
- Мамка ти!
:27:29
Ти го застреля, шибаняко!
Видях го! Той има Глок!
:27:33
Залегнете! Залегнете, по дяволите!
Татенцето има Глок!
:27:36
Какъв Глок? Нямам никакъв Глок!
Това е телефон!
:27:39
Ти застреля моя мъж, татенце!
Ще те одерат и ще ти изпържат задника!
:27:44
Застреля моето бебче, татенце!
Г-н Шибаняк! Г-н Шибаняк!
:27:48
Моля те, хайде! Влизай тук, кучко!
:27:51
По-добре бягай, шибаняко!
:27:52
Ченгетата идват и се надявам, че
ще ти изпържат шибания задник!
:27:55
Няма да мърдам никъде, нали?
:27:57
Ако беше се разбрал с него по нормален
начин, това може би нямаше да се случи.
:28:01
Виж, предложих му пари.
Предложих му часовника си.
:28:04
Но не и твоето уважение, което
всъщност той искаше.
:28:07
Отнесе се със същото презрение,
както и към разносвача на пици.
:28:11
Виновен си в нечовечност
към събратята си.
:28:15
Не съм виновен в нищо.
:28:17
Поеми отговорността за това,
което направи, Стю. Бъди мъж.
:28:20
Тая врътка много ми хареса.
Ти застреля човека, а аз съм виновен?
:28:24
Ами, така изглежда от
моето място тук, горе.
:28:25
Не знам какво съм ти направил, но
каквото и да е било, доволен съм.
:28:28
Иска ми се да е било много по-лошо!
Иска ми се да беше пукнал!
:28:30
- Да! Най-накрая някаква искреност.
- Само ми кажи кой си.
:28:35
Никой, който би забелязал.
Не се движа в твоите среди.
:28:39
- А с какво се занимаваш?
- Наблюдавам.
:28:41
- Наблюдаваш?
- Да, ами какво ти остава да правиш,...
:28:44
...когато животът ти се преобърне
и се оттеглиш в една малка стая?
:28:48
Гледаш през прозореца.
:28:49
Виждаш едни и същи хора да влизат и
да излизат от една кабина. Всеки ден.
:28:53
Измисляш им имена.
Представяш си историите им.
:28:56
Но в края на краищата ти омръзва
да гледаш и проследяваш един от тях.