1:20:21
Изглеждаше ми невъзможно
някой, витален като Колмън,
1:20:25
да бъде убит при това, което
полицията нарече нелепа случайност.
1:20:30
Колкото повече мислех,
толкова се уверявах,
1:20:33
че Колмън и Фония не биха
могли да умрат без присъствието
1:20:36
на Лестър Фарли и пикапа му.
1:20:41
Кога точно се качихте
на пикапа си онази сутрин?
1:20:45
Преди изгрев слънце.
- И защо се качихте на пикапа?
1:20:47
За да го пипна.
- Кого?
1:20:50
Еврейският даскал.
- Защо искахте да го пипнете?
1:20:53
Защото трябваше.
- И щяхте да го убиете?
1:20:57
О, да. Всички нас.
1:21:00
Такъв беше планът.
- Така сте го планирали?
1:21:03
Не е имало планиране.
1:21:06
Но сте знаели какво правите?
- Да.
1:21:08
И не сте го планирали?
- Не.
1:21:12
Да не мислехте,
че сте във Виетнам?
1:21:16
За децата ли мислехте?
Това отплата ли беше?
1:21:19
Не беше отплата.
- Не си ли отмъщавахте за тях?
1:21:24
Не, нямаше такова нещо.
1:21:28
Подтиснат ли бяхте?
- Не.
1:21:31
Никаква депресия.
1:21:32
Ядосан ли бяхте?
- Край с яда.
1:21:36
Но сте подкарали пикапа
срещу колата им.
1:21:38
Не съм ги убивал аз.
1:21:43
Не съм ги убивал аз.
1:21:45
Той сам се уби.
1:21:54
Какво мислите?
- Проверих в полицията и...
1:21:57
Няма следи на
местопроизшествието, няма удар.