:55:15
За последен път видях мама и татко,
когато бях на осем, почти девет...
:55:19
Осем години, шест месеца и три дни,
:55:22
почти на твоята възраст.
:55:25
Тръгваха на турне,
оставяйки ме за първи път сама.
:55:29
Защото не искаха да пропускам
повече от училище.
:55:31
Когато дойдоха в стаята ми
за да ми кажат сбогом,
:55:34
не им отворих вратата,
и те тръгнаха.
:55:37
И заспах.
:55:40
Следващото, което помня, беше...
:55:43
че бавачката ме събуди
по среднощ
:55:45
за да ми каже,
че самолета им се е разбил.
:55:48
Късметлийка си.
- Късметлийка?
:55:50
Това не те ядосва.
:55:53
Когато си ядосан,
хората не ти липсват,
:55:56
и ако си останеш ядосан
все едно никога не си ги познавал
:55:59
По този начин, не се
чустваш прецакан.
:56:02
Била си късметлийка.
:56:06
Лека нощ.
:56:10
Не бях ядосана, Рей.
:56:13
Бях объркана.
:56:16
Всеки ми говореше,
:56:18
а, аз не разбирах нито дума,
от това, което казваха
:56:23
Тогава гласовете се размазаха...
:56:26
и скоро не можех да различа лицата им.
:56:30
Приличаха на тези капки.
:56:33
После започнаха да им растат зъби...
:56:37
и очите им станаха зелени.
:56:40
Знаех, че се побърквам.
:56:44
събрах си раницата,
:56:46
хванах влака,
погледнах на картата,
:56:49
и реших, че искам да живея на Кони Айлънд.
:56:53
Мислех, че това е истински остров...
:56:58
и можех да се скрия като
Том Сойер и Хъкълбери Фин.