:21:07
Все повече си мисля,
че домът ми е Александрия.
:21:12
Там поне е топло.
:21:15
А и Селия...
:21:18
...обожава онова място.
:21:22
Жените връщат мъжете у дома.
:21:25
Аз не знам къде е домът ми.
- Имаш Вавилон, Александър.
:21:30
Майка ти все още чака
да я поканиш да дойде!
:21:33
Имам Вавилон.
:21:36
Прекосих много богати и величествени земи.
:21:40
Не спрях да преследвам мечтата си.
:21:44
Усещам обаче,
че това е последният ми поход.
:21:49
Стремя се все повече
и повече
:21:53
да осъществя мечтата си.
:22:02
Слънцето пак се показа.
:22:08
Трябва да продължим, Птолеми.
:22:11
Ще вървим докато не стигнем до края.
:22:20
Индия. Индия, страната
на тайнствеността и красотата.
:22:25
Говореше се,
че тази земя е по-богата дори и от Персия.
:22:28
Никой не беше изследвал или пък завладял
тази земя.
:22:32
От самото начало,
Александър се опита да обедини тази земя,
:22:36
но всъщност, тя нямаше център.
Царете в нея воюваха по между си.
:22:40
Племената бяха управлявани
от зловещи жреци,
:22:45
които принасяха малки деца като жертва
на божествата си.
:22:49
Платоми и част от армията ни
нападнаха някакви странни мъже,
:22:53
които бяха доста дребни
и се катереха по дърветата.