1:21:01
точно като Клавдий,
не можехме да предадем света си
1:21:05
на азиатците,
които презирахме.
1:21:07
Смесването на расите,
хармонията...
1:21:10
Глупости!
Той много говореше за тези неща.
1:21:15
Наистина ли искаше Александър
1:21:17
да създаде нов народ,
който да му се подчинява?
1:21:21
Никога не съм вярвал в тази мечта.
1:21:25
Никой от нас не вярваше.
1:21:28
Това е истината за неговия живот.
1:21:31
Мечтата му ни изтощи.
1:21:34
Той трябваше да умре
преди да беше погубил всички ни!
1:21:40
Унищожи последното писмо,
Кледий.
1:21:43
Няма смисъл от него!
1:21:47
Напиши,
че е умрял от треска...
1:21:51
.. и от преумора.
- Добре, господарю.
1:21:55
Можеше да си остане в Македони,
да създаде дом и семейство.
1:22:00
Накрая щеше да бъде погребан
като уважаван човек.
1:22:06
Това обаче не би могъл да бъде
Александър.
1:22:09
През целия си живот
той се стремеше да освободи самия себе си
1:22:13
от страха.
Заради стремежа си...
1:22:17
...само заради него,
той беше свободен...
1:22:23
...той беше най-свободният човек,
когото съм познавал някога.
1:22:28
Трагедията му се изразяваше в това,
че беше много самотен
1:22:33
и нетърпелив към онези,
които не можеха да го разберат.
1:22:37
Желанието му
1:22:41
да обедини гърците и варварите
завърши с провал, но...
1:22:48
Какъв провал само!
1:22:51
Неговият провал
се извиси високо...
1:22:55
...над успехите на много други.