:30:01
Знаеш ли, стана много важна част от живота на момчетата.
:30:05
Особено за Питър.
:30:08
Струва ми се, че Питър прекалено много бърза да порасне.
:30:14
Представя си, че света не причинява толкова болка на възрастните, колкото на децата,
:30:19
когато загубят някого.
:30:24
Загубих по- малкия си брат Дейвид, когато бях на възрастта на Питър.
:30:30
Това почти погуби майка ми.
:30:32
Джеймс, ужасно съжалявам.
:30:36
Горката ти майка...
:30:38
Не мога да си представя да загубя дете.
:30:43
Не ставаше от леглото месеци наред.
:30:48
Опитах всичко, за да я направя щастлива,
:30:53
но тя искаше единствено Дейвид.
:30:56
И един ден...
:30:59
облякох дрехите на Дейвид...
:31:05
и отидох при нея.
:31:08
Сигурно си я изплашил до смърт.
:31:11
Мисля, че това всъщност беше първият път, когато тя наистина...
:31:14
ме погледна.
:31:20
И това беше краят на момчето Джеймс.
:31:25
Обичах да си казвам, че е отишъл в Невърленд.
:31:28
Къде?
:31:30
В Невърленд.
:31:32
Едно чудно място.
:31:43
Никога преди не съм го казвал на никого.
:31:47
Никога.
:31:59
Как изглежда?