1:08:43
Не мога да повярвам,
че сме в скапания Handi-World.
1:08:45
Наистина не искам да съм тук.
1:08:47
Ще вземем пари за подаръка ти.
Не изглеждай толкова виновен.
1:08:49
- Как така изглеждам виновен?
- Андрю Ларжман?
1:08:53
- О, не, Бенсън.
- О, не.
1:08:55
- Кой е това?
- Просто не му давай номера си.
1:08:57
Хей, човече. Какво става?
1:08:59
- Как е?
1:09:01
- Не съм те виждал от училище.
- Да.
1:09:04
Мислех, че си се самоубил.
- Какво?
1:09:09
Мислех, че си се самоубил.
1:09:11
- Не беше ли ти?
- Не, не. Не бях аз.
1:09:15
- Кой тогава?
- Това беше хлапето на Глийсън.
1:09:18
- И Тина.
1:09:20
- Коя Тина?
- Помниш Тина.
1:09:22
- Беше анорексичка, тренираше гимнастика...
- А, тази Тина
1:09:25
- Как го е направила?
- Не знам. Не беше еврейка и не съм я погребвал.
1:09:28
Май с приспивателни.
Или с кола в гаража. Забравих.
1:09:35
- Съжалявам, това е Сам, Карл, Карл, Сам?
1:09:38
- Трябва да отида да намеря това нещо.
1:09:41
- Вие двамата стойте тук. Ще се върна.
- Тежко ли е или... добре.
1:09:44
- Ти не беше ли в някакво ТВ шоу или нещо такова?
- Да, беше само то.
1:09:49
А ти работиш тук. Готино.
1:09:51
Само за кратко. Започвам мой бизнес.
1:09:54
Всъщност, трябва да поговоря с теб за това.
1:09:56
Търся умни хора, като теб, Ларжман.
1:09:59
- Трябва да запиша номера ти.
- Да, определено. Това ще е... готино.