:53:00
обаче е пълна безсмислица
и градска легенда.
:53:06
Значи не е възможно той да помни.
:53:07
Не.
- Слава Богу!
:53:15
Откровено... повече ме притеснява Пол
и странните му теории.
:53:21
Пол просто е в труден период
точно сега.
:53:31
Хубаво е.
:53:34
Той никога не се приспособи
към живота тук, както теб, нали?
:53:39
Не.
:53:45
Не мислиш да го напускаш, нали?
:53:48
Джеси,
:53:49
това не бива да се случва.
:53:52
В това затънтено място
е лесно да забравиш,
:53:54
че си отговорен за последствията
от стореното.
:53:57
Но ако някой някога разбере,
:53:59
може никога повече да не видиш Адам.
:54:03
Знам.
:54:04
Мога ли да ти имам доверие,
че ще и Пол мисли по съшия начин?
:54:08
Да.
:54:17
Всичко наред ли е, току що
получих съобщението.
:54:19
Обадиха ми се в гимназията.
Звънях ти, но не те намерих.
:54:23
Бях навън.
:54:24
Как е Адам?
- Той е добре, г-жо.
:54:29
Не знам как точно да ви го кажа, но...
:54:31
поведението му отблъсква другите деца
:54:34
Най-лошото е, че той можеше
сериозно да се нарани.
:54:37
Да отидем при него.
:54:40
На вино ли миришеш?
:54:42
Бях на обяд.
- С кого?
:54:49
Защо се дразниш толкова?
Беше само обяд.
:54:53
Просто трябваше да поговорим
за Адам.
:54:57
Боже, Пол!