:17:00
Три седмици по-късно Гилда
напусна Англия.
:17:03
И така започна нашата
едностранна кореспонденция.
:17:06
Тя никога не беше толкова дълго на
едно място за да й изпратя писмо.
:17:13
След година спря да пише.
:17:16
През това време аз завърших и започнах
да преподавам в Източен Лондон...
:17:20
Опитах се накрая да я забравя.
:17:25
Гражданската война се засили в Испания...
:17:27
...и аз организирах кампания в
подкрепа на републиканците...
:17:30
...в тази все повече отчаяна борба
срещу фашистите.
:17:35
Тиберий е в лошо настроение!
Къде са тия робове?
:17:57
Ще ви видим колко сте смели в Колизеума.
:18:01
Вземете им водата за пиене.
:18:03
Нямах писмо от нея повече от година.
:18:07
Но Гилда винаги се появяваше
в точния момент.
:18:11
Беше се върнала в Париж...
:18:12
...разказа ми всичко за живота си
до сега...
:18:16
...и ме извика да я посетя.
:18:29
Още веднъж нищо друго нямаше
значение за мен.