1:20:02
Вие сте Карлос
1:20:04
Благодаря
1:20:05
Моята майка пише на мен и ме насочи към вас.
Искате ли да идвате в моят дом?
1:20:09
Несъмнено
1:20:10
Остави това. На няколко пресечки е.
Можем да пием по кафе.
547
01:20:14,000 --> 01:20:16,000
Благодаря
1:20:16
Докато стоях заедно с вашите родители
наистина е немислимо, дори не
можеш да си представиш
1:20:20
Не казвайте така. Аз ви уверявам,
че това е истината
1:20:44
Какво ви става?
1:21:05
Какво е онова?
1:21:07
Онези обувки?
1:21:09
Колко време то е в това?
1:21:10
Един съсед ги окачи от самото начало.
1:21:14
Отивам да гожоря да говоря с нея
1:21:15
Карлос
1:21:16
Това е много важно
1:21:38
Какъв е проблемът?
1:21:40
То е за онези обувки
1:21:42
Какъв е проблемът с него?
1:21:45
Тези обувки са загубени от жената
когато са я отвели
1:21:51
Спомена името на Карлос
1:21:56
Вие Карлос ли сте?
1:21:58
Да, и тя е моята жена