:15:01
Сега казвате,
че вече няма такива?
:15:11
Преди започвахме от някакви идеи,
които всеки
:15:17
предварително бе записал.
:15:19
После аз и Джеймс сядахме
и ги превръщахме в песни
:15:23
и след това казвахме на
останалите какво да свирят,
:15:26
къде да го свирят
и кога да го свирят.
:15:28
Никога не е имало...
друг начин.
:15:33
Това е съвсем ново за мен.
:15:37
Да пиша пред всички.
:15:41
Винаги съм се затварял в главата си,
когато пиша,
:15:45
вместо да получавам
идеи отвън и да ги оформям.
:15:52
Мислех си за
"Това са ръцете..."
:15:57
"Това е лицето..."
:15:59
- Значи...
- Нещо като Франкенщайн?
:16:02
- Да, нещо такова.
- Като какво?
:16:06
- Франкенщайн.
- "Това е плоската ми глава..."
:16:10
"Това са ми болтовете..."
:16:15
Всички мислим за едно и също.
:16:18
На една и съща творческа
вълна сме.
:16:22
Това ме вдъхновява. Сега мога
да се изразявам и чрез текста,
:16:28
след като Джеймс отвори тази врата
за мен и Ларс.
:16:33
- Това е "глина" нали? Не "мида"
- Да. "Глина".
:16:37
"Ръцете оформят мидата"
:16:40
These are the eyes
that can't see through me
:16:43
This is the tongue
that speaks on the inside
:16:46
Искам направо да изплюеш
"can's see me."
:16:49
"Това са очите, които не виждат"
:16:51
These are the eyes
that can't see me
:16:54
These are the hands
that drop your trust
:16:57
- This is the...
:16:59
"This is the eye..."