:13:19
Умирам от глад.
:13:23
Ей, Луис виж...
Благодаря.
:13:25
Нима не е вярно,
че след тежък работен ден...
:13:27
човек обича храната да го чака
когато прекрачи прага?
:13:30
- Събота е.
- И какво?
:13:31
- Той никога не почивам.
- Ще спя като умра.
:13:34
- Не говори така.
- Какво има в чантата?
:13:38
Намерих някои неща в шкафа.
:13:39
- Какви неща?
- Дрехи.
:13:41
Те никога няма да ти станат
повече, скъпа.
:13:45
Ще ги взема все пак.
Връщат се пак на мода.
:13:47
Щом казваш.
:13:50
Мамо, какво стана с Файнстад?
:13:53
Върнаха се във Флорида.
:13:55
- Не далече от баща ти.
- Имаха ли братя или сестри?
:13:58
- Защо питаш?
- Видях името Файнстад преди няколко дена.
:14:01
Бих се учудила ако Скот има
братовчед наоколо.
:14:04
Бяха само двамата.
:14:07
Това което се случи със Скот е ужасно.
:14:11
Въпреки начина, по който тя се грижеше
за артистичния му гений.
:14:14
Мамо!
:14:17
Това е най-тежкото нещо, което може
да се случи на жена...да загуби детето си.
:14:22
Видях Рейчъл Файнстад,
когато се върна тук за малко...
:14:25
...беше загубила свежестта си.
:14:26
Помниш ли колко красива беше,
като беше на твоите години?
:14:30
- На моите години?
- Да.
:14:32
Когато вие със Скот излизахте...
:14:35
...Рейчъл трябва да е била
на твоите години.