:15:26
Скот използва ли с теб фразата
"просто начин на живот"?
:15:29
Кой?
:15:31
Скот.
:15:33
Скот беше преди 20 години, момиче.
:15:35
Аз не помня какво съм яла на закуска.
:15:37
Спомни си само това.
:15:39
- Защо? Да не пишеш мемоари?
- Не, просто...видях я някъде.
:15:43
Прозвуча ми познато.
Не бях сигурна дали е той.
:15:45
- Къде я видя?
- В списание.
:15:48
Казваше ли я?
:15:50
Да. Да.
Използваше я.
:15:53
Беше част от него.
:15:55
Знаеш тоя прочувствен артисцизъм.
:15:57
Като, "Хей, аз правя изкуство,
така че не ми крещи...
:16:01
...че те карам да ме чакаш
два шибани часа."
:16:04
Забравих тая част.
:16:06
- Коя част?
- Тая предната.
:16:08
и точно когато си готова
да го зачеркнеш... хоп!
:16:12
Той се появява с мазната си усмивка.
:16:15
- Благодаря. Това ме влудява.
- Няма проблеми.
:16:18
- Нека те държи през следващите 20 години.
- Чао.
:16:39
- Скот.
- Ф. Скот. Ти си... Луис, нали?
:16:45
Затвори вратата.
:16:54
- Закъсня.
- Знам. Аз...
:16:57
...забавих се в метрото. Съжалявам.