1:10:02
И до къде стигна, Миси?
1:10:07
Не достатъчно.
1:10:09
Но достатъчно.
1:10:12
- Докоснах го.
- Докоснала си го?
1:10:15
Повярвай сестро.
Докоснах тази кадифена кожа.
1:10:42
Как можа да го скриеш от мен, момиче?
1:10:44
- Аз също го обичах.
- Знам това.
1:10:46
- Но какво значение има?
- Какво имаш предвид?
1:10:48
Този път не си го разделяме!
1:10:51
Опитахме това. Нали помниш?
1:10:57
Ето какво си спомням.
Че Скот те напусна заради мен.
1:11:02
Спомням си, че аз бях тази, която го делях.
Аз бях тази, която страдаше за него.
1:11:06
Освен това...
1:11:08
...беше мой когато умря.
1:11:11
- Не ме интересува.
- Беше мой когато умря!
1:11:14
И какво?
1:11:19
Ако беше оживял щеше
да се върне при мен.
1:11:21
Той беше разбрал каква си всъщност.
1:11:23
- Каква бях?
- Празнодумка!
1:11:27
Може би.
1:11:28
Или може би щяхме да се оженим...
1:11:30
...да имаме деца и да живеем
на таван в Сохо.
1:11:32
Или той щеше да работи при чичо си
като продавач на коли в Джърси.
1:11:35
Можеш ли да си го представиш да прави това?
Ти просто ревнуваш.
1:11:38
- От какво?
- Че аз и Скот се женим ...
1:11:41
и живеем в Сохо с две красиви деца
и териер.
1:11:44
Не ревнувам.
Щеше да те остави след три седмици.
1:11:49
И какво?
Щеше да се върне при теб?
1:11:54
Да.
1:11:55
С мен щеше да има семейство
Щеше да има деца.
1:11:59
Ти забременя ин витро!