1:33:08
- Не знам. Не знам, госпожо.
- Дай ми ключа.
1:33:11
Има закони за тези неща.
1:33:13
Има закон за отдаването на стаи
на малолетни. Сега ми дай ключа.
1:33:16
- Не искам неприятности.
- Дай ми ключа.
1:33:19
- Ще ми трябва после. Да не забравите.
1:33:21
- Какво? Да ни мислиш,
че искам да живея тук?
1:33:23
Предпочитам да спя на полето,
ненормалник такъв. Хайде.
1:33:26
- Така, каза, че са в 205-та, нали?
- Да.
1:33:29
- Влизаш там със заредени пищови.
- Знам.
1:33:33
- Да им разкатаеш фамилията, нали?
- Знам. Разбрах.
1:33:35
- Атакуваш и я измъкваш от там.
- Добре.
1:33:41
Така, кажи "камериерка"
или нещо, да отворят вратата.
1:33:48
Не мога да го направя.
1:33:50
Какво?
1:33:52
Не мога да го направя. Не мога да вляза.
Тя ще ме намрази.
1:33:56
- Ще те намрази, ако не влезеш.
- Не мога да го направя.
1:34:00
Джени, аз не съм ти, разбираш ли?
Не мога да го направя.
1:34:07
Моля те, само...
1:34:09
Моля.
1:34:11
Добре. Добре.
1:34:18
- Камериерка.
- Вече спим.
1:34:21
Може ли да се върнете
на сутринта?
1:34:33
Лельо Джени. Какво правиш тук?
Как ни намери...
1:34:36
Имаш десет секунди да си събереш нещата
и да се качиш в колата.
1:34:40
Стой. Десет...
1:34:42
Ти не си ми майка,
ако не си забелязала.
1:34:45
Не. Но много те обичам
1:34:47
и ще съм най-страшния ти кошмар
ако не се качиш веднага в колата.
1:34:52
- Седем, шест...
- Но ние не сме готови още.
1:34:56
Не сте готови?
Ами... Ами за това готови ли сте?