:46:00
Да.
:46:03
Изглежда ли ти позната?
:46:07
Да. Да не би някой, който
познаваме, да има такава?
:46:10
Да. Ние.
:46:13
Може би това ще помогне.
:46:20
Да. Спомням си.
:46:39
Какво си намислил?
:46:42
Понякога имаш моменти на просветление,
:46:44
но друг път...
:46:47
Просто... не си толкова...
:46:50
Не разбирам. Искам да кажа...
Не искам да съм сам на Коледа.
:46:54
Може би никога не си била сама.
Да си сам на Коледа не е като
:46:57
да си сам. Това е наистина да си сам.
- Това не е от моментите на просветление.
:47:01
Не трябваше да бъде.
- Добре.
:47:03
Така става.
- Да...
:47:05
Е, госпожичке. На Нова година се
задушавах,
:47:09
нищо не стигаше до мен,
:47:12
не изпитвах никакви чувства.
:47:15
Но дори и ти,
когато станеш голяма...
:47:17
по-голяма, отколкото си сега,
:47:20
но все още си млада, красива,
умна и привлекателна,
:47:23
каквато си сега...
:47:26
Не знам... Някакъв...
:47:29
Момент в детството ти, преди
всичко да стане сложно.
:47:32
Когато си била щастлива.
Сигурно има момент в живота ти,
:47:36
който искаш да преживееш отново.
:47:41
Да.
:47:43
Веднъж.
:47:45
Бях на около 9 години.
:47:50
Точно беше минала една ледена буря.
:47:53
Прибирах се от училище
през парка.
:47:57
В средата имаше един голям дъб.
:47:59
Той беше напълно замръзнал.