:29:00
- Да се надяваме, че
няма застраховка при нас.
:29:02
- Веднага се връщам.
:29:03
Спре веднага или си уволнен!
:29:09
Затвори вратата.
:29:13
Веднага ела тук.
:29:19
Не съм щастлив, Боб. Изобщо не съм.
:29:24
- Избяга.
- Това също е добре.
:29:28
Беше на косъм да си изгубиш...
:29:42
Моля, веднага докладвайте в операционна 722.
:29:53
- Как е той?
- Ще оживее.
:29:55
- Аз съм уволнен, нали така?
- Мислиш ли?
:29:56
- Какво да ти кажа, Рик?
- Нищо, което не си казвал преди.
:29:59
- Някой беше в беда.
- Винаги е така.
:30:01
- Трябваше да направя нещо.
- Всеки път, когато казваш това,
:30:04
означават месец и половина проблеми за мен.
:30:06
Стотици хиляди долара на данъкоплатците.
:30:08
- Знам.
- Плащаме на компанията, за да си мълчи.
:30:11
Плащаме за щети, за изтриване на паметта,
за преместване на семейството ти.
:30:14
Всеки път става все по-трудно.
Пари, пари, пари.
:30:17
Не можем да продължаваме
това. Оценяваме всичко,
:30:19
което правеше в старите времена,
:30:21
но тези дни вече са приключили.
Отсега нататък, ще се оправяш сам.
:30:28
Виж, Боб. Мога да те преместя накъде,
заради старото ни приятелство.
:30:32
Не мога да причиня това на семейството ми.
Всички тъкмо свикнаха с живота.
:30:35
Аз ще се справя. Благодаря ти.
:30:38
Грижи се за себе си.
:30:52
Какво чакаш още?
:30:54
Не знам.
Предполагам, нещо феноменално.
:30:59
Аз също, хлапе.