:53:00
Много пъти сме домакинствали
на хора от нашата страна
:53:03
Но за пръв път имаме възможността да
приемем някой от съседна страна.
:53:06
Какво би искала да хапнеш?
Да ти донеса ли мляко?
:53:08
Малко мляко, малко...?
- Достатъчно.
:53:09
Ти ела с мен. Той може да ти говори
глупости до вечерта.
:53:13
Мръдни се...
- Добре де.
:53:14
Направи път. - А да.
:53:18
Ей Вееру, ти къде тръгна?
Чакай малко.
:53:22
Вие какво седите тука...
:53:25
Да... изчакай... - Какво?
:53:27
Да? - Ами... донесе ли нещо за мен?
:53:33
Да! Ето ти бутилката ром.
:53:36
Не я изпивай сам. - Няма няма.
:53:37
Ако Мати пак те хване
този път няма да я лъжа.
:53:41
Само още веднъж...
за последно...? - Добре за последно.
:53:45
Сега тръгвай...върви върви.
:53:50
Наздраве за съседната държава.
:54:02
Ела, аз ще я направя.
- Не, аз ще се справя.
:54:05
По начина по който го правиш става
ясно че някой друг сплита косата ти вкъщи.
:54:09
Ела, аз ще я направя.
Точно както вкъщи. Ела.
:54:16
Това стаята на Веер ли е? - Да.
:54:19
Всеки път като донесе медал
или снимка ги закачам тук.
:54:25
И когато не си е вкъщи,
Бауджи и аз...
:54:29
ги гледаме и си мислим за него.
- Много любов има ...
:54:33
между вас тримата. - Защото
си нямаме никой друг, който
:54:36
да сподели любовта ни. Майка му и баща му
починаха когато беше много малък.
:54:42
От тогава му останахме само ние.
Всъщност ние сме му леля и чичо.
:54:47
Но той ни нарича татко и майка.
Ние нямаме наши деца
:54:55
Така че сме само ние тримата.
Виж...плитката ти е готова.