:56:04
Веер ми разказа че Мати и ти сте
построили това село сами.
:56:08
Така е. Преди тук имаше
само поля.
:56:12
След като писахме много писма
уредихме да прокарат електричество.
:56:16
Виждаш ли болницата?
- Да.
:56:18
Това преди беше обора на кравите
... как си докторе?
:56:21
Добре съм сър.
- Много добре.
:56:22
И виж, училището на децата.
Мати и аз бяхме първите учители тук.
:56:28
Никой не знаеше да чете или пише.
Сега децата учат тук до 8ми клас.
:56:33
След това момчетата изпращаме в
Картарпур да продължат да учат.
:56:38
Ами момичетата?
- Нямаме възможност...
:56:39
да изпратим момичетата толкова
далеч, те трябва да се научат да...
:56:43
се грижат за домакинството,
за какво им е по-високо образование на тях?
:56:47
Това не е честно Бауджи.
:56:52
Не е честно? Какво искаш да кажеш?
- Надявам се да не се разсърдиш Бауджи...
:56:57
това което вие с Мати сте
направили за това село...
:56:59
би отнело цяла вечност за
другите хора да го постигнат
:57:01
Но докато се стараеш да помагаш на
момчетата да променят света...
:57:05
го правиш за сметка на момичетата.
За това Веер е станал пилот...
:57:11
а момичетата от селото
са останали необразовани.
:57:15
Днес жените са стигнали до луната.
Вървят рамо до рамо с мъжете.
:57:21
С подходящо образование може би
момичетата от селото могат да надминат Веер
:57:26
не мислиш ли Бауджи?
:57:29
Чаудри Сумер Синг....
къде се размотаваш?
:57:33
Ох човече... винаги когато
правя нещо важно...
:57:36
тя се появява да го прекъсне.
Да мадам, сега пък какво?
:57:39
Време е да запалим Лодито.
Ела се приготви...
:57:43
Добре, идвам.
:57:45
Ела мила. Да запалим Лодито.