:43:03
Всичко наред ли е?
- Влизай.
:43:16
Не е честно.
:43:21
Виж собствената ми майка.
:43:24
Шестима в две стаи.
:43:27
Ако си богат - няма проблем.
:43:31
Но ако не можеш да ги изхраниш,
не можеш и да ги обичаш, нали?
:43:43
Горкия Сид.
- Знам.
:43:45
За него всичко е черно и бяло.
Още е млад.
:43:50
Не го обвинявам.
- Ще се оправи.
:43:54
Не знам, Стан.
- Хайде, ела тук.
:44:01
Не мога да кажа на мама.
- Няма нужда тя да научава.
:44:07
Всичко е наред.
:44:13
Ще се разчуе, Сид.
Всички ще разберат.
:44:17
Някои хора няма вече
да ни погледнат в очите...
:44:19
ще минават от другата страна на улицата.
- Можеш ли да ги виниш?
:44:21
Искаш ли да си един
от тези хора?
:44:24
Да не можеш да гледаш
собствената си майка в очите?
:44:29
Помниш ли, когато
заминаваше на фронта
:44:31
се обърна и ми каза: "Сид,
сега ти си мъжът в къщата,
:44:35
трябва ти да се грижиш
за нещата." И аз го направих.
:44:38
Бях само на 13.
:44:40
Аз и мама, справяхме се заедно...
и Етел...
:44:44
сигурно го е правила и тогава.
- Знам.
:44:48
Колко ли е направила през годините, а?
Дузини? Стотици?
:44:53
И добре...
:44:55
скрила го е от мен и Етел,
но да не каже нищо на теб?
:44:58
Ако ми беше казала, щях да я спра, нали?
- Не разбирам, не си ли ядосан?