:18:00
И какво се случи?
:18:13
Да, понякога е малко трудно,
но хората тук обикновено са мили.
:18:17
Само ме питат дали някой в
семейството е бил нацист
:18:20
Любопитното е, че когато кажа "да",
те ме поглеждат състрадателно.
:18:25
но никой не обижда семейството ми.
:18:30
Както казвам: хората винаги ще ти
върнат това, което ти си им дал.
:18:33
И това е грешка, братко.
Много си наивен.
:18:38
Как така?
:18:40
Защото когато гаджето ми разбра
истината за семейството ни беше краят.
:18:45
Приключи. Първо каза,
че не е проблем,
:18:51
че не мрази германците, но откакто му го
казах, не можеше да си го изкара от главата.
:18:57
Той вече не можеше да продължи с мен.
:19:01
Искаш ли мляко и захар?
:19:03
Спомням си:малко мляко
и бучка захар.
:19:06
Да спомняш си.
:19:12
Аксел, за какво дойде всъщност?
:19:15
Не искаш ли да видиш татко и мама?
Наистина им липсваш.
:19:18
-Мама искаше да те питам...
-Знам.
:19:22
Можеш да им се обадиш и да им кажеш
че си се провалил. Че няма да се върна.
:19:26
- Чакай малко.
-Какво искаш от мен?
:19:28
Добре съм тук.
Мястото е спокойно.
:19:30
Това място е фантастично, но защо
не говориш с тях или да ги посещаваш?
:19:34
- И защо ти напусна дома ни?
-Но аз живея в Берлин.
:19:37
И колко често ги виждаш?
Всеки 4 месеца?
:19:40
Не е същото. Ние говорим по
телефонът, във връзка сме.
:19:44
Не искам да поддържам връзка.
Не можеш да ме разбереш.
:19:47
Те знаят, че не искам нищо от тях.
:19:53
Добре, добре.
:19:54
Хайде, нека не се караме.
Дойдох само да бъда с теб.
:19:58
И така Хензел и Гретел
продължиха да се карат.