1:13:02
Но имаше едно нещо, което не
можех да си изкарам от главата.
1:13:06
Моите приятели си казаха, че всеки
който са видели на повече от 60 години
1:13:11
е израснал по време на войната
и вероятно е участвал в нея.
1:13:14
и те си направили игра
с хората по улицата
1:13:19
и ги питали на иврит: къде беше когато
семейството ми беше изгорено в лагерите?
1:13:25
И те започвали да се
смеят и... разбираш...
1:13:28
Искаш ли да играем тази игра тук?
1:13:31
Мина ми през ума, но разбрах че
1:13:34
само хората, които са били на 80, 85
е могло да бъдат в армията тогава.
1:13:38
-Много малко от тях са все още живи.
-Не бъди бъзльо! Пробвай!
1:13:45
Колко стар ти се вижда този мъж?
1:13:52
-Какво става?
-Няма да повярваш...
1:13:56
Но аз познавам този мъж.
Той е приятел на моите родители.
1:14:01
Невероятно.
1:14:05
Здрасти. - Здрасти.
-Какво правиш тук?
1:14:08
-Наглеждам те. -Не разбирам.
-Успокой се. Представи ме и ще си ходя.
1:14:13
Оставам тук. Стая 223.
1:14:16
Това е Менахем, приятел на майка ми.
Това е Аксел.
1:14:20
-Приятно ми е да се запознаем.
-На мен също.
1:14:22
Винаги е приятно да се сблъскаш
с някой познат, просто ей така.
1:14:26
Ще се присъедините ли към нас?
1:14:27
Не благодаря ви, тръгвам.
Просто имах нужда от сандвич.
1:14:31
Е беше приятно да се засечем.
1:14:34
Чао.
1:14:42
Света е малък, нали?
1:14:44
Да. Винаги ми се случва.
1:14:51
Това е една песен на Естер
Оферим, която много ми харесва.