:51:02
На мен ми се присъни Дрина.
:51:05
Аз седях в лодката
и гледах как тече реката.
:51:09
Тя течеше, а на душата ми беше
много неспокойно.
:51:13
А аз бях ли там?
- Не теб още те нямаше.
:51:17
След това нещо ме бутна във водата.
Тогава си помислих:
:51:21
Не мога да плувам без почивка.
Трябва да спра някъде.
:51:31
Реката прочете мислите ми и спря.
- Спря ли?
:51:36
Спря за една секунда и стана
възможно да се премине
:51:41
от Босна в Сърбия.
- Реката пресъхна ли?
:51:44
Не. Не пресъхна.
Тя просто замря за момент.
:51:47
А след това потече нагоре. Чудеса.
- Ти изплаши ли се?
:51:51
Аз да се изплаша?
Ти не ме познаваш.
:52:01
Сабаха.
:52:05
Няма повече да пикаете в Дрина.
Нашата Дрина е
:52:09
Мека и Медина.
:52:13
Ей, ние ще застреляме и теб
и твоята кучка.
:52:20
Лука.
:52:37
Ще умра.
- Не плачи. Не се бой.
:52:43
Знаеш ли кога ще се върнеш тук?
Никога повече.