:09:01
Две клечки се изстрелват като ракети!
:09:04
Приземяват се с взривяваща сила!
:09:06
Кабуум!
Планината се разцепва на две!
:09:08
По-бавно, не се справям
:09:10
Хайде, по-бързо!
:09:12
Добре, добре
:09:14
Написа ли го?
:09:16
Продължавай
:09:18
Докъде бях?
:09:20
Планината се разделя на две
:09:22
Правилно...
Планината се разделя...
:09:25
...премазвайки Iron Abacus в земята
:09:27
Iron Abacus?
:09:29
Той не умря ли?
:09:31
Умря ли?
:09:36
Тогава нека да е Iron Head
:09:37
Откъде се появи Iron Head
така изненадващо?
:09:40
Хей,трябва да има развитие
във военния роман!
:09:45
Защо не си починеш малко?
:09:46
Ще го завърша вместо теб
:09:49
Добре
:09:59
Все едно имах асистентка
:10:02
Когато закъснявах с текста,
я молех да го напише вместо мен
:10:07
Тя беше само едно момиче...
:10:09
...но можеше да пише така мръснишки,
както най-добрите от нас
:10:14
Дълго време се задържахме заедно
:10:17
Това беше най-щастливото ми лято
:10:23
Но и то свърши...
:10:40
Окуражих я да се изправи
срещу баща си
:10:45
Но тя не посмя
:10:48
Искаше да играе по собствените
си правила
:10:50
Така че й намерих работа като
гардеробиерка в клуба
:10:55
Благодаря!
:10:58
Беше казала на баща си...