:25:01
това щеше да е първият път, когато
си се заинтересовал от терапията ти.
:25:05
Знаеш, че това са пълни глупости.
:25:08
Значи си го прочел?
:25:11
Да, мамка му, прочетох го.
:25:14
Открадна ли го?
- Знаеш, че съм го откраднал, нали?
:25:17
Стига си се радвала толкова,
докторе. Става ми гадно.
:25:21
"Мисля, че се крие зад травмата си",
"Не е ранен наистина",
:25:24
"Джейк Роник вече не се смята
за ченге".
:25:26
Какви са тези глупости?
Мислиш, че ме е страх ли?
:25:30
Това е, нали?
Мислиш, че съм уплашен?
:25:32
Ако беше прочел по-напред щеше
да видиш, че не това си мисля.
:25:34
Добре. Кажете ми какво мислите,
д-р "Ебавка-с-мозъка".
:25:38
От какво мислите,
че се крия?
:25:39
Няма да ти обяснявам, ако ще се
държиш като дете. Извини ме.
:25:43
Бягай. И двамата знаем,
че не можеш да го понесеш,
:25:46
защото искаш да ме чукаш.
:25:51
Сержант, ако исках да те чукам,
вече щеше да е станало.
:25:55
Научи се да се контролираш, докторе.
Отразява се на работата ти.
:25:58
Много е непрофесионално.
- Не се опитвай да ме отпишеш,
:26:00
защото се притесняваш,
че може би съм права.
:26:02
Права?
- Да!
:26:03
За какво? Кажи ми
от какво мислиш, че се крия
:26:06
и аз ще ти кажа дали си права.
- Добре!
:26:10
Мисля, че чувството на отговорност
:26:12
те е довело до безсилие.
- Безсилие...
:26:15
Да! И затова работиш
в този стар участък на бюро.
:26:19
Виж, ранен съм, затова съм тук.
- Глупости!
:26:22
Отговорен си за смъртта
на партньора ти и затова си тук.
:26:26
Не съм направил нищо лошо.
Съдебните заседатели ме оневиниха.
:26:30
Точно така.
Не си направил нищо лошо.
:26:32
Но беше твое решение да минеш
по левия коридор, вместо по десния.
:26:36
От предната врата,
а не от задната.
:26:40
А ти не искаш да взимаш
такива решения отново.
:26:43
Да, и?
Може би си права.
:26:47
Медал ли искаш?
:26:52
И сега се криеш зад това бюро?
:26:55
Криеш алкохол в чекмеджето
:26:58
и хапчета в малка глупава
кибритена кутийка.