:10:00
Да повикам ли бърза помощ,
г-н Уейн?
:10:03
Ще наместя костите, а след това
ще го закарам на рентген.
:10:06
Добре, сър.
:10:07
- Много съжалявам, господине, дъщеря ми...
- Нищо страшно.
:10:14
Яко се изтърси, а?
:10:15
Защо хората падат?
За да се научат да стават.
:10:22
Какво е станало?
:10:23
Нищо страшно.
:10:34
Отново прилепи?
:10:39
Знаеш ли защо са те нападнали?
:10:42
- Изплашили са се от теб.
- Изплашили са се от мен?
:10:45
- Всички същества познават страха.
- Даже и най-страшните?
:10:49
Особено на най-страшните.
:10:51
Ще ти покажа нещо.
:10:56
Как мислиш, мама ще го хареса ли?
:10:58
- Да.
- Време е да ставаш, Брус.
:11:02
- Още мъничко.
- Стига си се излежавал.
:11:07
- Ти ли си направил този влак?
- Готъм донесе късмет на семейството ни.
:11:12
Но сега градът изпитва проблеми.
Много хора, на които не им провървя така,
:11:16
както на нас, преживяват трудни моменти.
:11:18
Затова построихме евтина система
за обществен транспорт,
:11:21
която съединява целия град,
а в центъра е кулата на Уейн.
:11:26
- Там ли работиш?
- Не, работя в болницата.
:11:28
за нашата компания се намират
по-добри управляващи.
:11:32
- По-добри?
- Такива, за които това ще е по-интересно.